Християните празнуват Коледа, за да отбележат раждането на Исус Христос и новата надежда. Много традиции, свързани с празнуването на Коледа, са влезли от ритуалите на други страни, особено от народите в Европа.

Сред често използваните предмети в коледната украса са дрянът и имелът. И двете се използват предимно във коледни венци и гирлянди.

Друидите започват традицията да използват имела като украса, двеста години преди Христа. При посрещане на зимните празници друидите събирали растенията и ги използвали за украса на домовете си. Те вярвали, че че имелът носи късмет и отблъсква злите духове. Вярвали също, че имелът има лечебни свойства и може да бъде използван за различни цели – от лекуване на рани до повишаване на плодовитостта.

В Скандинавия имелът е бил възприеман като растение на мира и хармонията и е бил свързван с Фрига, богинята на любовта. Тази асоциация вероятно е довела до обичая хората да се целуват под имела.

През викторианския период англичаните също окачвали имел на тавана и на вратите по време на празници. Възникнал е навикът, че ако някой стои под имел, някой друг в стаята го целува. Подобно волно поведение обикновено не се e наблюдавало във викторианското общество.

Поансетията (колеедна звезда), е друго традиционно декоративно цвете, използвано по Коледа. То произхожда от Мексико и е кръстено на Джоел Пойнсет, който е първият посланик на САЩ в Мексико и който пренася растението в Америка през 1828 г. Мексиканците вярват, че това разстение е символ на Витлеемската звезда и това е една от причините тo да се свързва с Коледа. Съществува историята, че едино момче отивало да гледа пиесата за Рождество Христово в църквата, но осъзнало, че няма подарък за бебето Исус. Момчето събрало няколко зелени клонки, на коeто другите се присмели. Но когато ги поставило близо до яслата, на всяка от тях започнало да цъфти яркочервено цвете поансетия.

И така се стига до традиционното им използване по Коледа.

Бонбонените пръчици стават коледна традиция не защото червените и белите им ивици съответстват на цветовете на Коледа, а поради най-необичайната причина- за дисциплиниране. Това е така, защото за пръв път са били използвани като лакомства, които са давани на германските деца, за да се държат прилежно по време на църковните проповеди. С течение на времето легендата за захарни пръчици по Коледа започнала да се свързва с някои от най-силните символи и вярвания на християнството: Отец, Син и Свети Дух, известни като света Троица, кръвта на Сина на Божията кръв, Исус като въплъщение на святост, чистота и безгрешност и Божият син като пастир на хората. Бонбонената пръчица представлява тези символи съответно с ивици си, червения и белия цвят и формата си.

Традицията да се изпращат коледни картички започва през 1840 г. във Великобритания със стартирането на обществената пощенска услуга „Penny Post“. След това от 1860 г. започват да се произвеждат голям брой коледни поздравителни картички. Популярността на картичките нараства във Великобритания, когато те могат да бъдат изпратени от пощата срещу половин пени, което е половината от цената за изпращане на стандартно писмо по онова време, ако са в незапечатан плик. Религиозните изображения на Мария, Йосиф, бебето Исус, ангелите, пастирите и мъдреците традиционно са били върху коледните картички.

И до днес се е запазила радостта от получаването на коледна картичка и целувката под имела!